Животът на едно дете с детска церебрална парализа

Животът на едно дете с детска церебрална парализа

Искам да споделя с вас историята на моя живот и да дам кураж и надежда на всички, които имат сходна съдба с моята, да не губят вяра и кураж в добрите дни, които ни очакват.

Още от раждането ми се разбира, че има някакви неприятности, но моите близки не се отчайват и започват борба за моето оздравяване.

Една от първите ми снимки

Първата ми среща с дядо Коледа

Първият ми рожден ден

И оттук натам започна дългата борба за моето здраве. Направиха ми първата операция, за да запазя засегнатото си око. Започнахме сеанси при енерготерапевт, които продължиха близо пет години. За някои може да е трудно да повярват, но тази жена направи чудеса. Тя посъветва моите близки да ме кръстят в църква.

Моето кръщене

Проходих на две години и половина, защото лявото краче, беше по-късо с 10 см., а и двете бяха обърнати навътре. Започнах и да говоря, макар и трудно.

Моя втори рожден ден

През това време започнах да посещавам детска градина.

В детската градина

McDonalds, гр. Бургас

След всички процедури при енерготерапевта, дойде ред да се доверим на лекарите за оперативна намеса. Моите близки предпочетоха български лекари от клиниката в Горна баня. В течение на една година ми бяха направени три операции на краката, които се оказаха много сполучливи.

Моята първа учителка и моят първи ден в училище и завършването на първи клас

След всяка операция около 40 дена бях с гипс, но и на училище без да пропускам учебните занимания. Налагаше се да ходя на рехабилитация, на раздвижване, а същевременно и на логопед. Беше трудно, но не се оплаквах и успях да завърша учебната година с моя клас, за което съм много благодарна на моята първа учителка Лидия Владинова. Тя не беше моя учителка, тя беше като моя втора майка – винаги ме разбираше и ми помагаше да достигна моите съученици.

Резултатът от операциите – краката ми се изравниха и изправиха

Последният ден от четвърти клас

Макар и трудно започнах да напредвам с моето обучение и началният етап завърших с успех 5.50, като с това изненадах много хора, които не вярваха в моите сили и способности.

С моята сестра на първия учебен ден на пети клас

Вече добила кураж започнах да напредвам с моето обучение и в шести клас достигнах това, което много здрави деца не могат да постигнат – завърших годината с пълен отличен успех.

И оттук нататък не се предадох нито за миг.

Под ръководството на учителката ни по история Светла Кръстева имахме редица извънкласни занимания.
Открит урок по история – VII клас – Месене на обреден хляб	Шоу „Боговете на Олимп“

Поставиха ми задача за написването на сценарии за шоуто. Справих се блестящо, за което получих грамота.

Под ръководството на г-жа Марияна Йорданова, участвах в кръжок „Краезнание“ към национален проект „Родова памет“. С групата постигнахме добри резултати и участвахме в много екскурзии.
Във Велико Търново - 2007г.		Във Мездра - 3.3.2008г.

През следващата година участвах в конкурса „Физиката в моите очи“.

Изработих, нагледно представих и обясних действието на електрическия звънец

С тези мои участия исках да докажа на себе си и на всички, които вярват в мен, че човек никога не трябва да се предава, а винаги да върви напред и нагоре. Оказа се, че това е възможно – стига човек да има желание и силна воля, няма невъзможни неща.

Знам какво е да нямаш и затова деля с другите, когато имам.

Репортер на вестник Конкурент разбрал за моите успехи ме посети вкъщи, написа статия за мен: „Дете с увреждания печели конкурси с лекота“.

Обичам играчките и вече имам колекция от над 15 000 броя.

Колекция от играчки

Така неусетно завърших основното си образование. През последните учебни дни запечатах спомена за моите учители.

Директор на ОУ "Христо Ботев" - Христинка Иванова
Марияна Йорданова - Български език и литература
Соня Йотоава - Английски език I-IV клас	Анета Иванова - V-VII клас	Виолина Шопова -VIII клас
Валери Кожухаров - Руски език
Красимира Каменова - Математика - V-VII клас	Мая Кръстарска - Математика - VIII клас	Мая Цолова - Физика
Любен Младенов - География		Светла Кръстева - История
Тошко Ангелов - Изобразително изкуство		Таня Йоловска - Труд и техника

Това са учителите (с малки изключения), които ми преподаваха в ОУ „Христо Ботев“ през първите осем години.

Директорката Христинка Иванова ми връчва дипломата за основно образование

След завършването на основно образование се преместих в СОУ „Иван Вазов“ в паралелка с Хуманитарен профил, с класен ръководител Красинка Николаева - преподавател по български език и литература.

Първата ми изява в новото училище беше по идея на служител от Социални грижи – участие в международния конкурс „Ще харесате ли моето творчество?“ за деца в неравностойно положение. Участвах с две рисунки и бях приятно изненадана, когато ме поканиха в гр. София за награждаване. Творбите участвали в конкурса, бяха изложени на „Моста на влюбените“. Бях посрещната от служители на Българския червен кръст, а наградата ми беше връчена от скулптура Георги Чапкънов.

Рисунката ми "Flowers"	Медалът
С Георги Чапкънов - Чапата		На моста на Влюбените

Същевременно участвах и в конкурса „Мисия спасител“ към Младежки дом, гр. Мездра, където спечелих първа награда.

Наред с подготвяне на учебния материал, започнах да изготвям реферат за нов конкурс - за ученици и студенти: „София – Москва; България – Русия – вчера, днес, утре“ на тема: "Втората световна война и участието на България в нея." Спечелих втора награда от 1100 участника общо от различните категории.

През тази учебна година започнах да посещавам клуб „Журналист“ с ученици от IX-XII с ръководител Красинка Николаева. От този период са и моите първи стихотворения, две от които бяха публикувани в местния вестник през следващата година.

Имам и непубликувани стихотворения. Написани по някакъв конкретен повод.

На КРЪСТОВА ГОРА По пътища тесни, с остри завои бавно, с надежда се движим към върховете на Родопа. Близо до небосвода син, храм божествен се издига в памет на Христос – един. Тук всеки пристига със болка, а тръгва си с надежда и вяра, че на туй свещено и красиво място ще намери изцеление, покой. Всеки пали свещичка за здраве, всеки се моли пред кръста висок, от аязмото водица налива – казват за нея, че била „жива“, че помага за всякакви болки и донася душевен покой. На Кръстова гора леко се диша, гледката с думи не мога да опиша, на Кръстова гора е прекрасно и ще се върна отново тук, защото вярата и красотата поддържат жив моя дух.

Ден на будителя На г-жа Красинка Николаева Нашата младата госпожа учител по литература, Красинка Николаева е тя, учи ни на етикет, култура. Винаги усмихната и ведра, все тъй мила и добра, сяда на старата катедра грее като утринна зора. Вечно тя ни гледа с поглед благ, лъчист, лекичко на стола сяда, да прочете пореден лист. Тъй унесени в забрава ние слушаме в захлас, не усещаме как минава целият  учебен час. Знаем, че сте най-добрата, че винаги сте честна с нас, останете си такава на земята и Бог ще е добър с Вас! В радост и в труден час минавате през нашите редици и оставате за нас любим Учител най-велик!

През следващата учебна година продължих да участвам в извънкласни дейности. Участвах в конкурса - за ученици и студенти: „София – Москва; България – Русия – вчера, днес, утре“ на тема: „Космосът – първите космонавти на Русия и България“, където спечелих трета награда.

	Последния учебен ден

Дванадесети клас завърших с пълен отличен. Поради здравословни проблеми в деня на матурите, въпреки всичко реших да се ява, за да не пропусна кандидантстудентските изпити. Справих се добре, въпреки че не бях много доволна от себе си. 

След успешното завършване на средно образование, започнах подготовка за кандидатстудентските изпити. Бях много щастлива, когато разбрах, че съм приета на първо класиране в три специалности – избрах да уча в ИТСА в УниБИТ.

	Първият ден в УниБИТ - 1.10.12г.

По време на обучението си изкарах стажантска практика в Софийския районен съд.

Четири години неусетно отминаха и вече съм завършила висшето си образование. Доволна съм от себе си.

След това записах за магистър и ме приеха.

Описвайки накратко моя живот, искам да дам съвети на родители сблъскали се със здравословен проблем на своите деца, никога да не се предават и да не се отказват от тях. Нужно е много търпение, много грижи, много внимание и обич, но постигнатите резултати си заслужват да бъде даден шанс на едно дете да расте пълноценно. Само не трябва да забравят, че лечението трябва да започне възможно най-рано. Колкото и да им е трудно и колкото и да им е мъчно от натоварването на децата, трябва да стискат зъби и да продължават напред – само така ще се постигнат добри резултати.